Като за петък в края на работния ден !
петък, 24 август 2012 г.
сряда, 22 август 2012 г.
Игра с думите...
Игра с думите, от безкрай време ми се играе. Да опиша право кривата на живота и без една лъжа да кажа в измама, драги ми читателю, да те оставя. Значи, без значение е дали Борис Дали ще спре да пее, но надали осъзнаваш, че роден си без никой да те попита. Както на изпит без те питат те изпитват, същото е и в живота. Неочаквано от нищо изведнъж ставаш нещо. Представи си как си нещо не материално . Без форма и тегло, просто си едно нищо. Изведнъж- ШЛЯСССсс. Излизаш да не казвам от къде. Ревеш и се смееш, както олигофрените правят. Напикаваш се. Шок.
В последствие последствията от околната среда се окозват важни. Не е важно какво и как, а "защо"? Хората все се питат "защо, аджаба съм се родил...". Докато го мислиш, вече си минал гимназията, защото вече няма техникуми. Безнадеждно отчаяние за поне една капчица надежда започва да те наляга. И пак "ЗАЩО!?". Нищовското започва да се обажда в теб и се питаш "не можели ей тей нищичко да правя". Откриваш, че нищо е синоним на мързел и поради 'щото ти си бил нищо => си бил мързел. Ако се доверим на квантовата теория за механизма на света, то постулатично трябва да съществува МЪРЗЕЛЕЕЩОТО измерение, където преди да се родиш си съществувал като безформена форма на нищо, което както се разбрахме е еквивалент на мързел.
След като схванеш, че измерението в което си се преселил (без никой да те попита, покани и т.н.) не се толерира мързела се хващаш да правиш нещо. Да! Ти 'дето си бил нищо се изисква от теб да правиш нещо. От нищо нещо или по- скоро обратното.. Досущ като едновремешното кулинарно предаване по канал 1..
След като цял съзнателен живот, равняващ се на половината ти съществувание, си правил нещо трябва да се пенсионираш и ти дават пенсия. След като се пенсионираш започва голямото нищоправение в НЕЩОСТНИЯТ свят, защото дъртаците нямат какво да правят. Откриваш колко си нещастен.. И отново си отчаян, но изведнъж се сещаш, че си дъртак и трябва да пиеш чай, защото какво друго може да правиш. Час "каркаде" с бисквити "Закуска". Хрупаш и псуваш, както олигофрените правят! И чакаш. Правейки нещо, чакаш да се превърнеш отново в нищо. Най- интересното е, че каквото и да ти се иска със сигурност отново ще посетиш мързелеещото измерение. Баси меча а?
Гейм оувър!
В последствие последствията от околната среда се окозват важни. Не е важно какво и как, а "защо"? Хората все се питат "защо, аджаба съм се родил...". Докато го мислиш, вече си минал гимназията, защото вече няма техникуми. Безнадеждно отчаяние за поне една капчица надежда започва да те наляга. И пак "ЗАЩО!?". Нищовското започва да се обажда в теб и се питаш "не можели ей тей нищичко да правя". Откриваш, че нищо е синоним на мързел и поради 'щото ти си бил нищо => си бил мързел. Ако се доверим на квантовата теория за механизма на света, то постулатично трябва да съществува МЪРЗЕЛЕЕЩОТО измерение, където преди да се родиш си съществувал като безформена форма на нищо, което както се разбрахме е еквивалент на мързел.
След като схванеш, че измерението в което си се преселил (без никой да те попита, покани и т.н.) не се толерира мързела се хващаш да правиш нещо. Да! Ти 'дето си бил нищо се изисква от теб да правиш нещо. От нищо нещо или по- скоро обратното.. Досущ като едновремешното кулинарно предаване по канал 1..
След като цял съзнателен живот, равняващ се на половината ти съществувание, си правил нещо трябва да се пенсионираш и ти дават пенсия. След като се пенсионираш започва голямото нищоправение в НЕЩОСТНИЯТ свят, защото дъртаците нямат какво да правят. Откриваш колко си нещастен.. И отново си отчаян, но изведнъж се сещаш, че си дъртак и трябва да пиеш чай, защото какво друго може да правиш. Час "каркаде" с бисквити "Закуска". Хрупаш и псуваш, както олигофрените правят! И чакаш. Правейки нещо, чакаш да се превърнеш отново в нищо. Най- интересното е, че каквото и да ти се иска със сигурност отново ще посетиш мързелеещото измерение. Баси меча а?
Гейм оувър!
вторник, 21 август 2012 г.
четвъртък, 2 август 2012 г.
Тъпота размесена с тъпня !
Тъпотата, дами и господа, е състояние на човекът. Той, човекът, винаги може да не е чак толкова тъп, но тъпнята подкована със здрав мързел не остава шанс на всичко останало и човекът затъпява. Ама така здраво, че чак се получава вдлъбнатина!
петък, 20 юли 2012 г.
Тъй както..
Тъй както един квадратен сантиМ от седалката на новия мерджан на общинският кмет Нуридин Басри Исмаил, закупен с общински пари, така и аз усещам тежест.
Работя за заплата изключително близка до метачите по улиците. Трудно вържа двата края. С нетърпение чакам заплатата си, една седмица преди да е дошла датата за превеждане. И всичко това не се дължи на зле разпределени средства от моя страна, а на зле разпределени средства от страна на Държавното ни ръководство. По тяхна стратегия всичко е планирано и така е трябвало да се случи, но не е редно. Не е редно, пък "честно" днешно време в контекст свързан с политиците ни е лишено от логика, изключае единствено предизборните кампании.
Та к'ва е идеята. В общините масово се набират най- обикновени, почти неграмотни (не могат да четат, пишат дори и да се подписват) хорица. Те биват изагитирани да подадат документи в бюрата по- труда и ако отговорят на определени условия (години, да са безработни, минимум 4-и клас и т.н.) биват изпратени на курс, финансиран от ЕС за професионална квалификация, после биват наети от общинските кметове и видиш ли безработицата в България намалява. После отново ЕС казва "Ей .. ЧШШШш.. Кво прайте в България бе?! Минималните заплати и пенсии са далеч под прага на мизерия!" . На следващият ден пред журналистите излиза Генерала и заявява " 'начи снощи викнах Цецмеца и Монката, и им заповядах да вдигнат мин. заплати и мин. пенсии. Това са нашите деца и родители и те заслужават това!" . Бурни овации. Тълпата скандира "БББ (Бат Бойко Борисов) е велик" и "България на 4 континента" и айдееее всичко заминава из между другото ...
Но какво се получава в действителност?
Сега ще Ви запозная с Бай Иван- местният пияница, по настоящем алкохолик в пенсия с мото
" барман сипи една голяма ракия
цял живот другите работят а аз си пия.
Все тъй да е
и минималната 1000 лв да е!"
Единствената отговорност за бай Иван е да не си изгуби дебитната карта за "автоматя ва.. 'дет бълва паритие ва" и да не се отсече зверски през зимата, защото рискът от премръзване е изключително голям и практиката го е доказала на Мичу Малката Ракийца, където се спомина миналата Коледа.
Нали се сещате, че 20 лв разлика за 40 години трудов стаж някак си ... не е честно! Същото е и с моето образование на левова равностойност от около 8-9 К лева, да вземам с 20 лева повече "метач-озеленител" и "поддръжка пътища" с 4-и клас :) но нищо. Моят случай е малко по- специфичен, но за олицетворяване на проблема става. Нека политиците да си прегъват хилядарките, ние да се чудим как да живеем и само да си мърморим, защото ние сме роби все още. Мълчим и търпим...
Работя за заплата изключително близка до метачите по улиците. Трудно вържа двата края. С нетърпение чакам заплатата си, една седмица преди да е дошла датата за превеждане. И всичко това не се дължи на зле разпределени средства от моя страна, а на зле разпределени средства от страна на Държавното ни ръководство. По тяхна стратегия всичко е планирано и така е трябвало да се случи, но не е редно. Не е редно, пък "честно" днешно време в контекст свързан с политиците ни е лишено от логика, изключае единствено предизборните кампании.
Та к'ва е идеята. В общините масово се набират най- обикновени, почти неграмотни (не могат да четат, пишат дори и да се подписват) хорица. Те биват изагитирани да подадат документи в бюрата по- труда и ако отговорят на определени условия (години, да са безработни, минимум 4-и клас и т.н.) биват изпратени на курс, финансиран от ЕС за професионална квалификация, после биват наети от общинските кметове и видиш ли безработицата в България намалява. После отново ЕС казва "Ей .. ЧШШШш.. Кво прайте в България бе?! Минималните заплати и пенсии са далеч под прага на мизерия!" . На следващият ден пред журналистите излиза Генерала и заявява " 'начи снощи викнах Цецмеца и Монката, и им заповядах да вдигнат мин. заплати и мин. пенсии. Това са нашите деца и родители и те заслужават това!" . Бурни овации. Тълпата скандира "БББ (Бат Бойко Борисов) е велик" и "България на 4 континента" и айдееее всичко заминава из между другото ...
Но какво се получава в действителност?
Сега ще Ви запозная с Бай Иван- местният пияница, по настоящем алкохолик в пенсия с мото
" барман сипи една голяма ракия
цял живот другите работят а аз си пия.
Все тъй да е
и минималната 1000 лв да е!"
Единствената отговорност за бай Иван е да не си изгуби дебитната карта за "автоматя ва.. 'дет бълва паритие ва" и да не се отсече зверски през зимата, защото рискът от премръзване е изключително голям и практиката го е доказала на Мичу Малката Ракийца, където се спомина миналата Коледа.
Нали се сещате, че 20 лв разлика за 40 години трудов стаж някак си ... не е честно! Същото е и с моето образование на левова равностойност от около 8-9 К лева, да вземам с 20 лева повече "метач-озеленител" и "поддръжка пътища" с 4-и клас :) но нищо. Моят случай е малко по- специфичен, но за олицетворяване на проблема става. Нека политиците да си прегъват хилядарките, ние да се чудим как да живеем и само да си мърморим, защото ние сме роби все още. Мълчим и търпим...
понеделник, 9 юли 2012 г.
Жега..
Мразя да ми е топло. Обичам зимата. Обичам студената бира.... Почти всичко ям студено ... И ето днес е 40 градуса... Дори колежката ми, която не обича изкуствените температури на климатика си го беше пуснала в 10 часа...
На фона на тая жега и при мисълта, че трябва да се качвам в колата изниква сцената в която едно едрогабаритно куче реши да сложи край на своят мъчителен, и изстрадан псешки живот. За тая си цел ловко се метна иззад храстът- прикритие и с един еленски скок се озова пред колата . В първите секунди дори не знаех какво се случваше. Мислех си, че е хвръкнало едното кул'ло (колело :) )... Резултатът- спукан радиатор на климатик и спукан интеркулер (без да броим изгубен преден номер, намляни пластмаски и цялостно съсипване на предната броня...) Интеркулерът залепих, но радиатора така си и остана...
Равносметката- черна кожа, черна кола, 40 градуса жега и аз вътре с дълъг панталон :)
Е поне колежката пусна климатика :)))))
п.п. Крайно време е да се лиша от предните неща за мен самият, че да ги вложа в тая ти ми проста и едновременно тъй необходима кола.....
На фона на тая жега и при мисълта, че трябва да се качвам в колата изниква сцената в която едно едрогабаритно куче реши да сложи край на своят мъчителен, и изстрадан псешки живот. За тая си цел ловко се метна иззад храстът- прикритие и с един еленски скок се озова пред колата . В първите секунди дори не знаех какво се случваше. Мислех си, че е хвръкнало едното кул'ло (колело :) )... Резултатът- спукан радиатор на климатик и спукан интеркулер (без да броим изгубен преден номер, намляни пластмаски и цялостно съсипване на предната броня...) Интеркулерът залепих, но радиатора така си и остана...
Равносметката- черна кожа, черна кола, 40 градуса жега и аз вътре с дълъг панталон :)
Е поне колежката пусна климатика :)))))
п.п. Крайно време е да се лиша от предните неща за мен самият, че да ги вложа в тая ти ми проста и едновременно тъй необходима кола.....
петък, 22 юни 2012 г.
Петък е!
Петък а.к.а. малката събота, е ПРАЗНИК ! Всичко е разрешено. Децата плюскат сладолед, докато не посинеят, възрастните лочат бира докато се пръснат и Бат Бойко Борисов си точи ножицата 'щото се е изтъпила от хилядите ленти които е прерязал през седмицата..
Именно в точно тоа тъй еуфоричен ден от седмицата аз съм на работа. Има една разглобена опражена видео карта в ляво от мен на един колега , но днес е петък ! ПРАЗНИК е дявол да го вземе. Според мен е време за едно петъчно кафе. :)
Именно в точно тоа тъй еуфоричен ден от седмицата аз съм на работа. Има една разглобена опражена видео карта в ляво от мен на един колега , но днес е петък ! ПРАЗНИК е дявол да го вземе. Според мен е време за едно петъчно кафе. :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)