Е ся -10 ли е или -1

Ставам сутринта. По скоро станах след третият опит за това. Телефонът прегракна да изпълнява дразнещият и повтарящ се писък на алармата. За 16 минути (когато става дума за време говоря с не българска точност!!!!) се подготвих за тежкият и видно мъчителен работен ден. Нахлузих патъците и излязох. На вън зимна приказка. Тихо и спокойно време. Дърветата обсипани с бял скреж. Лека мъгла скрива сивият и стар град. С една дума- бяло. Пречистващо бяло.
Та след около 30 секундно блеене се върнах на земята. Ами, викам си, студено си е. С то'а' скреж по теа ти ми дървета ще да е -8, - 10. Отварям http://sinoptik.bg/ крачейки. Гледам - 10. Викам си "Бра'о е Минчо Празников".
В последствие влязох в един магазин и гледам по телевизията оня плешивия да обяснява как е -1. Не знам по вашият край как е, но тук във всеки магазин им телевизор. Та в крайна сметка - 10 е!

Тарат-тара-рарат :))))))))))

ПЕТЪК!

Не бях писал от доста време...

Сега е - 15 градуса. Не е кой знае колко зле. Помня като ходих на изпит по ъъъЪЪ, не помня, на - 25 градуса. След 30 секунди на над -20 космите в носът ти получават ерекция.
Скреж по прозорец, сякаш и работата е замръзнала. Сървърчето прескочи трапът и сега никой с нищо не ме занимава, и си викам да напиша нещо.
НЕЩО! Шегувам се, хахах. Попаднах на блогът на една девойка и написах няк'в смотан коментар, та се сетих, че и аз имам блог. Зачетох се. Лелеееееееее то ник'ва пунктуация, сякаш съм писал бягайки хахахах. Как да е. Неграмотна работа.

Та след година...
Гледам хората- озлобени интриганти с претенции. Гледат с малки лъскави очички и броят жълти стотинки. Алчност вместо кръв тече в телата им. Нямат приятели.
Работата- все имам какво да правя. Не мога да спя. Дори и хобитата ми са адски натоварващи, ма за сметка на това съм дебел.
Живота- 'щот' съм дебел ли, 'щот' съм дърт ли, ма сякаш ми тежи повече. Ама с радост си го мъкна още. :)