пггггггггггггг

четвъртък, 8 март 2012 г.

8. март ..

Няма нищо лошо в това да се чества ден на жената. Колкото и да мрънкотим, ние мъжете не можем без жена до нас. А тези които могат, просто не са мъже.
Всичко до тук е много хубаво..
Обаче..
Вчера, като всеки себе уважаващ се мъж, излязох да купя цветя.. Направи ми впИчИтление още докато се предвижвах към мястото с най-голяма концентрация на цветя, че има задръствания и адски много гневни шофьори.
Както и да е. След известно време и количество нерви похабени в задръстванията предстоеше ми паркиране в района на "цветятааа".
Естествено не бях единственият. Всеки беше нащрек...
И ето!!!
Из от някъде задни светлини весело засвяткаха в седмомартенският сумрак и това бе началото! Начало, като че ли дадено от невидим и ням секундант.
Голф двойката потегля... Мястото е вече свободно, а демократичните закони биват прегазени от теа на които Маугли се подчинява до пълнолетие.
Гуми пищят. Стоп светлини яростно присвяткват. Ръце се мятат из зад кормилните уредби.
О чудо!
От някъде, един абсолютно ошашкан от цялата тая ситуация дядо с бяла форд фиеста спира по средата и започва да се оглежда като комунист на разпит.
Това е моят шанс.
Успявам да паркирам седанът си след ругатни и стотици маневри на място където в обикновен ден нямаше да вярвам, че ще успея.
Сега съм обект на омраза, зависти радиоактивно зяпане. Нищо ново под слънцето...
Тръгвам да се лутам измежду сергийките, а там премръзнали жени продават цветя, с ледено отношение към утрешният си празник.
Тълпата.. О тълпата...  Побесняла, бушува и се разлива страшно, като море по време на Януарска буря.
Викове! Крясъци!
Дявол да го вземе, все едно по радиоточката (Тонмайстор) ся обявили ядрена зима и  БЧК раздава безплатен хляб !
Настъпват ме. Бутат ме.
Нямам цвете в ръцете си => съм нищожество.
"Ха аз те изпреварих глупако!" се чете в погледите без да съм кой знае колко проницателен.
Вземам два карамфила, един за колежката и един за любимият образ. Обръщам се. Тръгвам си.
С огромна радост и прогресираща лекота усещам как целият тоа миш-маш от чувства и коравосърдечие, разбъркан с крива лопата се превръща в спомен.
Вървейки към колата си, най- умишлено избрам две глухи и сиви улички. По- дълг маршрут ама  привлекателно по- спокоен. Пешеходствайки се замислех как всеки приема другият за състезател, който трябва да бъде прегазен, унищожен.... И изведнъж!
С периферното си зрение мярвам едно малко магазинче с цветя. Толкова хубаво и подредено, и шарено,че чак се спрях с моите два карамфила в ръка. До това магазинче пък кафене. На всяка от масите по едно мини лале в едни мънички вазички.
 Продавачите в цветарницата- млади момче и момиче с усмивки до ушите.
Отпред- опашка от клиенти, като че ли войници в строй и под равнис.
"Иехееее.." неусетно се изплъзна измежду зъбите ми..
Сякаш топлината от клечките, на малката кибритопродавачка беше в гърдите ми.. В този момент на пълно умиление, мина някакъв "образ" и каза: "Аве ей! Тука е мн. по- скъпо".
Мигом войската от клиенти се пръсна на посоки.
Стоях втрещен.
Явно наистина клечки кибрит са стоплили душата ми за миг, а последната тъкмо изгасна оставяйки спомен за изгорени, ама не пръсти, а надежди .

П.П. Карамфилите бяха с по 25 ст. по скъпи, но бяха с по хубави панделки..

сряда, 7 март 2012 г.

Като казаха бира...

.. се замислих. Аз дали съм толкова креативен, че да печеля пари за по 1-2 бирички дневно от един блог? За към момента консумацията ми на бира е долепена до абсцисата Х. По условие приемаме, че на нея е нанесено времето, а по У (ординатата) количеството бира. Е има леки пикове около петъците (малките съботи), но това е само подготовка за съботната вечер !
Но запролетее ли, защото за в момента се наблюдават заблудени снежинки, лутайки се из въздушното пространство на рИпублика България, душата започва да бушува, сякаш е забравен от пиян монах казан, турен на саджек препълнен с бобена чорба.
И като му налея една биричка на този огнен ад в който Данте Алигери би се погубил, все едно мятам кофа вода във Везувий! "Фъшшшшшшшшш"... И "бобената ми чорба" спира да се пличка  ...
Е та в този момент, въпросът е, ще имам ли финанси за този вълшебен "фъшш" момент ? Ех мечтая за дните на безгрижното нощно поркане на бира финансирана от моят блогец ...
"Блаженни са вярващите"- цитат от най- продаваната книга ;) .
Я да набия и някой друг абзац.
(чат)
(чат)
Готово!
Чудно!

Пиенето на бира се отлага!

Преди около една цигара време Google ме информираха, че блогчето ми е твърде скромно и ще се наложи да понапълня със съдържание страниците му.
Също така ме съветват да патна някой и друг абзац в повече!

Голямата
работа
щяла
била
да
стане
с
абзацирането :))) !


Вафла Бойко Борисов !

Ако съвсем случайно животът ти, Българино, загорчее по неизвестни и напълно непонятни причини, поради 'щото ти си по-богат от предходната година и се любуваш на нищожна инфлация, вземи с кеф да хрупаш фафла Б.Б. (Бойко Борисов) за 37 ст. или казано по друго му 0.37 лЪва .. Ей сладко нещо е да си българин !

"Казан" за душевните отпадъци на един българин !

В продължение на много години все се лутам изследвайки що за чиляк е българският човек. Защото, както казваше един "даскал" по математика, "има хора има, и чиляци". В този блог просто ще разтоварвам човешката простотия, алчност и злоба която съм насъбрал, защото вече краката започнаха да се огъват  +  това от тежестта, гърбът ми започна да скимти в обедната почивка, докато слуша блажените слова за извънземната болка-фрий сила на "КосмодиКса" ..
Ако имате желание да дарите някой лев за по бира, можете да цъкнете на рекламите поставени автоматично от google из под всеки мой отпадък ... (Ако Google ме одобрят естествено :)) !
Ако почуствате и Вие тежест, моля Ви изхвърлете я ТУК! В несъществуващата реалност на ИНТЕРНЕТ и приберете в истинското си "у вас" поне 1 капчица позитивизъм, че да намажете напуканата си душа от сухата и студена като лед  песимистична действителност !
Поздрави и всичко най-хубаво !