Ставам сутринта. По скоро станах след третият опит за това. Телефонът прегракна да изпълнява дразнещият и повтарящ се писък на алармата. За 16 минути (когато става дума за време говоря с не българска точност!!!!) се подготвих за тежкият и видно мъчителен работен ден. Нахлузих патъците и излязох. На вън зимна приказка. Тихо и спокойно време. Дърветата обсипани с бял скреж. Лека мъгла скрива сивият и стар град. С една дума- бяло. Пречистващо бяло.
Та след около 30 секундно блеене се върнах на земята. Ами, викам си, студено си е. С то'а' скреж по теа ти ми дървета ще да е -8, - 10. Отварям http://sinoptik.bg/ крачейки. Гледам - 10. Викам си "Бра'о е Минчо Празников".
В последствие влязох в един магазин и гледам по телевизията оня плешивия да обяснява как е -1. Не знам по вашият край как е, но тук във всеки магазин им телевизор. Та в крайна сметка - 10 е!
Кошчето за душевни отпадъци на един българин
сряда, 5 февруари 2014 г.
петък, 31 януари 2014 г.
Не бях писал от доста време...
Сега е - 15 градуса. Не е кой знае колко зле. Помня като ходих на изпит по ъъъЪЪ, не помня, на - 25 градуса. След 30 секунди на над -20 космите в носът ти получават ерекция.
Скреж по прозорец, сякаш и работата е замръзнала. Сървърчето прескочи трапът и сега никой с нищо не ме занимава, и си викам да напиша нещо.
НЕЩО! Шегувам се, хахах. Попаднах на блогът на една девойка и написах няк'в смотан коментар, та се сетих, че и аз имам блог. Зачетох се. Лелеееееееее то ник'ва пунктуация, сякаш съм писал бягайки хахахах. Как да е. Неграмотна работа.
Та след година...
Гледам хората- озлобени интриганти с претенции. Гледат с малки лъскави очички и броят жълти стотинки. Алчност вместо кръв тече в телата им. Нямат приятели.
Работата- все имам какво да правя. Не мога да спя. Дори и хобитата ми са адски натоварващи, ма за сметка на това съм дебел.
Живота- 'щот' съм дебел ли, 'щот' съм дърт ли, ма сякаш ми тежи повече. Ама с радост си го мъкна още. :)
Скреж по прозорец, сякаш и работата е замръзнала. Сървърчето прескочи трапът и сега никой с нищо не ме занимава, и си викам да напиша нещо.
НЕЩО! Шегувам се, хахах. Попаднах на блогът на една девойка и написах няк'в смотан коментар, та се сетих, че и аз имам блог. Зачетох се. Лелеееееееее то ник'ва пунктуация, сякаш съм писал бягайки хахахах. Как да е. Неграмотна работа.
Та след година...
Гледам хората- озлобени интриганти с претенции. Гледат с малки лъскави очички и броят жълти стотинки. Алчност вместо кръв тече в телата им. Нямат приятели.
Работата- все имам какво да правя. Не мога да спя. Дори и хобитата ми са адски натоварващи, ма за сметка на това съм дебел.
Живота- 'щот' съм дебел ли, 'щот' съм дърт ли, ма сякаш ми тежи повече. Ама с радост си го мъкна още. :)
понеделник, 21 януари 2013 г.
Човекът като CISCO рутер
Епично-типичната ми сутрин с номер поредна.
Cold start-> От някъде няк'ва силица потича. Стартира се POST ( power-on self-test ): глава, ръце, крака- налице. Налице е и ОВ (обратна връзка)- здраво ме цепи главата..
След POST теста, отново от ROM паметта, се извиква bootstrap програмата и се зарежда в RAM-та. Процесорът ми почва да чаграсти усилино и шумно.. "Дървен таван".. "Главоболие"..... Междувременно от FLASH паметта се извлича операционната система и бива забита като пирон в кашкавал в RAM-та.. Горкият ми процесор.. Чак гърдите ме свиват ..
Start - up - конфигурационният файл трудно бива намерен из NVRAM-та. И той бива копиран в рамта като runing-config и процесорчето съвсем кляка, но одържа напъна !
Онлайн съм.. Статични маршрути май нямам зададени.. Динамичните рутиращи протоколи започват да бълват всякакъв вид информация на 30, 60 секунди.. ТРИГЕРЪПДЕЙТИ... Дейммммм! ЕIGRP-то отчита само промени т.е. се скъсва да праща update съобщения промотиращи новите мрежи... Да, да така е... Няколко протокола бачкат ( distance vector, advanced), даже и RIPv1 ей тей да ми classfull-но и да е боза ..
- Къде съм?
- Аааа в другото нас...
- Май не съм спал...
- Ааааа да.. Четох до 6 сутринта...
- Ами сега колко е часът?!
- Аааа 8 и 30 ..
- Закъснявам а?!
- Ааааа...!
Дори и правилото на сплитхоризнота работи.. Т.е. не се рекламират мрежи през interface-ът от който са дошли..
След има няма 5 минути съм в пълна конвергентност с околната среда. Дънки, блуза и такси... Таксито го няма.
Сещам се последният път когато си поръчвах такси как бакшиша направи лястовица на едно гъзе* с passat с десен волан.. Точно пред мен.. Деййймммм.. Дано бакшиша да се появи здрав..
Междувременно routing table-ът расте яко! Обобщени... Бащини, дъщерни пътища.. .. Голяма караминела.. Добре, че поне безкласово обхождам table-ът, че всичко се препраща на default route-ът и все още има ping към мен.
О бакшиша е пред мен и няма хора с пасати. Качвам се. Добре, че съм с shutdown на ушите и глупостите му минават и заминават и след като им изтече TTL-ът ще се дропнат в небитието. Стигам целта! Ура!
No shutdown на interface ухо 0/1 и no shutdown на interface ухо 0/2. Потокът от 1-ци и 0-ли потича. Започвам да ги улавям и буферирам. Подреждам ги във data link фреймове качвам ги до лейр 3 т.e. IP и ест. всичко е с destination address мен. UDP.. Квото фана това е.. Другото се дропи .. Все пак live streaming .. Поредната лекцийка минала- заминала... Пращам и получавам успешно пакети.. UPTIME вече 6 часа... Перфектен.. Продължаваме докато не опука нещо :) !
* гъзе- митично същество, за което всеки е чувал и виждал, но до сега няма твърдо самопризнание от гъзе, че е гъзе .
Cold start-> От някъде няк'ва силица потича. Стартира се POST ( power-on self-test ): глава, ръце, крака- налице. Налице е и ОВ (обратна връзка)- здраво ме цепи главата..
След POST теста, отново от ROM паметта, се извиква bootstrap програмата и се зарежда в RAM-та. Процесорът ми почва да чаграсти усилино и шумно.. "Дървен таван".. "Главоболие"..... Междувременно от FLASH паметта се извлича операционната система и бива забита като пирон в кашкавал в RAM-та.. Горкият ми процесор.. Чак гърдите ме свиват ..
Start - up - конфигурационният файл трудно бива намерен из NVRAM-та. И той бива копиран в рамта като runing-config и процесорчето съвсем кляка, но одържа напъна !
Онлайн съм.. Статични маршрути май нямам зададени.. Динамичните рутиращи протоколи започват да бълват всякакъв вид информация на 30, 60 секунди.. ТРИГЕРЪПДЕЙТИ... Дейммммм! ЕIGRP-то отчита само промени т.е. се скъсва да праща update съобщения промотиращи новите мрежи... Да, да така е... Няколко протокола бачкат ( distance vector, advanced), даже и RIPv1 ей тей да ми classfull-но и да е боза ..
- Къде съм?
- Аааа в другото нас...
- Май не съм спал...
- Ааааа да.. Четох до 6 сутринта...
- Ами сега колко е часът?!
- Аааа 8 и 30 ..
- Закъснявам а?!
- Ааааа...!
Дори и правилото на сплитхоризнота работи.. Т.е. не се рекламират мрежи през interface-ът от който са дошли..
След има няма 5 минути съм в пълна конвергентност с околната среда. Дънки, блуза и такси... Таксито го няма.
Сещам се последният път когато си поръчвах такси как бакшиша направи лястовица на едно гъзе* с passat с десен волан.. Точно пред мен.. Деййймммм.. Дано бакшиша да се появи здрав..
Междувременно routing table-ът расте яко! Обобщени... Бащини, дъщерни пътища.. .. Голяма караминела.. Добре, че поне безкласово обхождам table-ът, че всичко се препраща на default route-ът и все още има ping към мен.
О бакшиша е пред мен и няма хора с пасати. Качвам се. Добре, че съм с shutdown на ушите и глупостите му минават и заминават и след като им изтече TTL-ът ще се дропнат в небитието. Стигам целта! Ура!
No shutdown на interface ухо 0/1 и no shutdown на interface ухо 0/2. Потокът от 1-ци и 0-ли потича. Започвам да ги улавям и буферирам. Подреждам ги във data link фреймове качвам ги до лейр 3 т.e. IP и ест. всичко е с destination address мен. UDP.. Квото фана това е.. Другото се дропи .. Все пак live streaming .. Поредната лекцийка минала- заминала... Пращам и получавам успешно пакети.. UPTIME вече 6 часа... Перфектен.. Продължаваме докато не опука нещо :) !
* гъзе- митично същество, за което всеки е чувал и виждал, но до сега няма твърдо самопризнание от гъзе, че е гъзе .
вторник, 2 октомври 2012 г.
Lada ...
Lada пускат паркетни джипове :) Приели новата концепция и ги почват на базата на Lada x-ray
понеделник, 17 септември 2012 г.
Биропиението отпада...
Биропиението отпада поради щото Гуугле ми делнаха акаунта. Споделиха само, че съм нарушил правилата и нямали да ми кажат коя подточка, защото така щели да о'лабят защитата си :). Да са живи и здрави ! Все пак благотворителната цел ще си остане, но с мои си средства...
понеделник, 3 септември 2012 г.
Пондрелник! ...
ПонДРЕЛНИК е !
Уж делник е,
ама не както всички останали!
Мързел и умора от вчера изостанали,
както котва
кораб закотва,
така и мен здраво ме запъват.
Съвест и инат на мързела се опъват
и ето от тунела
светлината е поела.
Понесена е от спомена за бележката на джама
Е-ОН-ът казва "ток утре тука ще няма".
"Ураа" ехти!
На две, на три
отпуск за сряда бързо пуснат е
и ето понеделник пък петък е!
Уж делник е,
ама не както всички останали!
Мързел и умора от вчера изостанали,
както котва
кораб закотва,
така и мен здраво ме запъват.
Съвест и инат на мързела се опъват
и ето от тунела
светлината е поела.
Понесена е от спомена за бележката на джама
Е-ОН-ът казва "ток утре тука ще няма".
"Ураа" ехти!
На две, на три
отпуск за сряда бързо пуснат е
и ето понеделник пък петък е!
Абонамент за:
Публикации (Atom)