Lada ...

Lada пускат паркетни джипове :) Приели новата концепция и ги почват на базата на Lada x-ray

Биропиението отпада...

Биропиението отпада поради щото Гуугле ми делнаха акаунта. Споделиха само, че съм нарушил правилата и нямали да ми кажат коя подточка, защото така щели да о'лабят защитата си :). Да са живи и здрави ! Все пак благотворителната цел ще си остане, но с мои си средства...

Пондрелник! ...

ПонДРЕЛНИК е !
Уж делник е,
ама не както всички останали!
Мързел и умора от вчера изостанали,
както котва
кораб закотва,
така и мен здраво ме запъват.
Съвест и инат  на мързела се опъват
и ето от тунела
светлината е поела.
Понесена е от спомена за бележката на джама
Е-ОН-ът казва "ток утре тука ще няма".
"Ураа" ехти!
На две, на три
отпуск за сряда бързо пуснат е
и ето понеделник пък петък е!

Като за петък в края на работния ден !

Игра с думите...

 Игра с думите, от безкрай време ми се играе. Да опиша право кривата на живота и без една лъжа да кажа в измама, драги ми читателю, да те оставя. Значи, без значение е дали Борис Дали ще спре да пее, но надали осъзнаваш, че роден си без никой да те попита. Както на изпит без те питат те изпитват, същото е и в живота. Неочаквано от нищо изведнъж ставаш нещо. Представи си как си нещо не материално . Без форма и тегло, просто си едно нищо. Изведнъж- ШЛЯСССсс. Излизаш да не казвам от къде. Ревеш и се смееш, както олигофрените правят. Напикаваш се. Шок.
 В последствие последствията от околната среда се окозват важни. Не е важно какво и как, а "защо"? Хората все се питат "защо, аджаба съм се родил...". Докато го мислиш, вече си минал гимназията, защото вече няма техникуми. Безнадеждно отчаяние за поне една капчица надежда започва да те наляга. И пак "ЗАЩО!?". Нищовското започва да се обажда в теб и се питаш "не можели ей тей нищичко да  правя". Откриваш, че нищо е синоним на мързел и поради 'щото ти си бил нищо => си бил мързел.  Ако се доверим на квантовата теория за механизма на света, то постулатично трябва да съществува МЪРЗЕЛЕЕЩОТО измерение, където преди да се родиш си съществувал като безформена форма на нищо, което както се разбрахме е еквивалент на мързел.
 След като схванеш, че измерението в което си се преселил (без никой да те попита, покани и т.н.) не се толерира мързела се хващаш да правиш нещо. Да! Ти 'дето си бил нищо се изисква от теб да правиш нещо. От нищо нещо или по- скоро обратното.. Досущ като едновремешното кулинарно предаване по канал 1..
 След като цял съзнателен живот, равняващ се на половината ти съществувание, си правил нещо трябва да се пенсионираш и ти дават пенсия. След като се пенсионираш започва голямото нищоправение в НЕЩОСТНИЯТ свят, защото дъртаците нямат какво да правят. Откриваш колко си нещастен.. И отново си отчаян, но изведнъж се сещаш, че си дъртак и трябва да пиеш чай, защото какво друго може да правиш. Час "каркаде" с бисквити "Закуска". Хрупаш и псуваш, както олигофрените правят! И чакаш. Правейки нещо, чакаш да се превърнеш отново в нищо. Най- интересното е, че каквото и да ти се иска със сигурност отново ще посетиш мързелеещото измерение. Баси меча а?
Гейм оувър!

MORCHEEBA!

Тъпота размесена с тъпня !

Тъпотата, дами и господа, е състояние на човекът. Той, човекът, винаги може да не е чак толкова тъп, но тъпнята подкована със здрав мързел не остава шанс на всичко останало и човекът затъпява. Ама така здраво, че чак се получава вдлъбнатина!

Тъй както..

Тъй както един квадратен сантиМ от седалката на новия мерджан на общинският кмет Нуридин Басри Исмаил, закупен с общински пари,  така и аз усещам тежест.
Работя за заплата изключително близка до метачите по улиците. Трудно вържа двата края. С нетърпение чакам заплатата си, една седмица преди да е дошла датата за превеждане. И всичко това не се дължи на зле разпределени средства от моя страна, а на зле разпределени средства от страна на Държавното ни ръководство. По тяхна стратегия всичко е  планирано и така е трябвало да се случи, но не е редно. Не е редно, пък "честно" днешно време в контекст свързан с политиците ни е лишено от логика, изключае единствено предизборните кампании.
Та к'ва е идеята. В общините масово се набират най- обикновени, почти неграмотни (не могат да четат, пишат дори и да се подписват) хорица. Те биват изагитирани да подадат документи в бюрата по- труда и ако отговорят на определени условия (години, да са безработни, минимум 4-и клас и т.н.) биват изпратени на курс, финансиран от ЕС за професионална квалификация, после биват наети от общинските кметове и видиш ли безработицата в България намалява. После отново ЕС казва "Ей .. ЧШШШш.. Кво прайте в България бе?! Минималните заплати и  пенсии са далеч под прага на мизерия!" . На следващият ден пред журналистите излиза Генерала и заявява " 'начи снощи викнах Цецмеца и Монката, и им заповядах да вдигнат мин. заплати и мин. пенсии. Това са нашите деца и родители и те заслужават това!" . Бурни овации. Тълпата скандира "БББ (Бат Бойко Борисов) е велик" и "България на 4 континента" и айдееее всичко заминава из между другото ...
Но какво се получава в действителност?
Сега ще Ви запозная с Бай Иван- местният пияница, по настоящем алкохолик в пенсия с мото
" барман сипи една голяма ракия
   цял живот другите работят а аз си пия.
   Все тъй да е
   и минималната 1000 лв да е!"
Единствената отговорност за бай Иван е да не си изгуби дебитната карта за "автоматя ва.. 'дет бълва паритие ва" и да не се отсече зверски през зимата, защото рискът от премръзване е изключително голям и практиката го е доказала на Мичу Малката Ракийца, където се спомина миналата Коледа.
Нали се сещате, че 20 лв разлика за 40 години трудов стаж някак си ... не е честно! Същото е и  с моето образование на левова равностойност от около 8-9 К лева, да вземам с 20 лева повече "метач-озеленител" и "поддръжка пътища" с 4-и клас   :) но нищо. Моят случай е малко по- специфичен, но за олицетворяване на проблема става. Нека политиците да си прегъват хилядарките, ние да се чудим как да живеем и само да си мърморим, защото ние сме роби все още. Мълчим и търпим...

Жега..

Мразя да ми е топло. Обичам зимата. Обичам студената бира.... Почти всичко ям студено ... И ето днес е 40 градуса... Дори колежката ми, която не обича изкуствените температури на климатика си го беше пуснала в 10 часа...
На фона на тая жега и при мисълта, че трябва да се качвам в колата изниква сцената в която едно едрогабаритно куче реши да сложи край на своят  мъчителен, и изстрадан псешки живот. За тая си цел ловко се метна иззад храстът- прикритие и с един еленски скок се озова пред колата . В първите секунди дори не знаех какво се случваше. Мислех си, че е хвръкнало едното кул'ло (колело :) )... Резултатът- спукан радиатор на климатик и спукан интеркулер (без да броим изгубен преден номер, намляни пластмаски и цялостно съсипване на предната броня...) Интеркулерът залепих, но радиатора така си и остана...
Равносметката- черна кожа, черна кола, 40 градуса жега и аз вътре с дълъг панталон :)
Е поне колежката пусна климатика :)))))

п.п. Крайно време е да се лиша от предните неща за мен самият, че да ги вложа в тая ти ми проста и едновременно тъй необходима кола.....

Петък е!

Петък а.к.а. малката събота, е ПРАЗНИК ! Всичко е разрешено. Децата плюскат сладолед, докато не посинеят, възрастните лочат бира докато се пръснат и Бат Бойко Борисов си точи ножицата 'щото се е изтъпила от хилядите ленти които е прерязал през седмицата..
Именно в точно тоа тъй еуфоричен ден от седмицата аз съм на работа. Има една разглобена опражена видео карта в ляво от мен на един колега , но днес е петък ! ПРАЗНИК е дявол да го вземе. Според мен е време за едно петъчно кафе. :)

Алчност...

Човек иска повече от това което има. Винаги.
Алчност-  алчността в психологията е прекомерно желание за придобиване или притежаване на повече, отколкото някой има нужда или заслуга.

Нали се сещаш...

Нали се сещаш, че трябва да се сещаш и знаеш, че нищо не знаеш! В този свят знанието ти носи тъга, а за простотията освен лоши думи в Google друго не можеш да намериш.. Толкова си малък, че вселената ти се струва безкрайна, а на мравката ѝ се струва, че подметката ти е безкрайна. Един безкраен, кръгъл парадокс. Хем си малък, хем си голям. Уж знаеш, ама като се замислиш доста са неизвестните. Земята се върти,  ама не изглежда така. Усещането е, че всичко се върти около теб- човечето с живот дълготраен точно колкото пръдня на фон  вечността!
Логично или пък истерично идва въпросът "ЗАЩО?"..  Вероятно на някого мозъкът му ще заклокочи и заподскача. Кратуната по стегната и от в менгеме ще усети...
Извънземните или пък адския заварчик са създатели на всичко.. ДЕЙМ! Може Морфей от "Матрицата" да е бил прав?!   Кое хапче? Кое хапче, а? Има ли значение....

Има ли значение, другарю по съдба.
Към пръстта
чрез смъртта
всички сме се задружно запътили.
Изпъдили
всичко де що вътре в теб за правилно се брои.
И личността вече олекотена лети!
Лети не към небето,
където
уж синьото преражда
и лощотията разгражда,
ама директна цел на врите
са парите!
 "Майната му на синьото и- на доброто,
'щото
колелото се върти!
За пари
ще живея  :)
дори и да полудея :) "

Конец!

Петък ЕЕЕеее..

16 и 30 точно... Заминавам си от работа за да продължа да работя... :) ВЕЛКОМ ТУ БУЛГАРИЯ !

За съществуванието !.. (Дейммм)

Човек без никой да го пита се пръква на този свят. Вместо любезно някой да те попита "Г-не/г-жо бихте ли искали да се родите и да поживеете малко на земното кълбо" направо биваш нахално издърпан от ръцете на някой акушер- гинеколог. И защо бебета плачели?!Еми ще плачат много ясно..
После, отново без никой да те пита за мнението ти, биваш кръстен на някоя баба, дядо или пък на Бекъм. На всичкото от горе имаш цяла рота от роднини, които отново ти идват по подразбиране.. След това независимо от желанието ти започваш училище. Я се оформиш като човек, я като олигофрен- Божа работа. Е до някъде и самият индивид има заслуги за това, но най- голямата роля за крайното ментално, душевно и личностно образувание в което държавата ще вижда данъкоплатец, а не човек е именно влиянието на default-ските хора (в това число вече се числят и преподавателите).
И тъкмо да започне да ти харесва то'а живот (първа целувка, първа любов, първо напиване...), и откриваш, че единственото сигурно нещо в твоето съществуване е дупката за гроб и дървената кутия, която ще е преграда (само за известно време) от гадинките докато си лежиш там... Викаш си "Майната му ... Дай да направя едно дете, че като умира да има някой да яде жито. Напиваш се. Секс.. И хоп биваш родител...
Живота е кулильо (т.е. колело)..  Така, че хора помнете, че и вие сте по подразбиране в нечий живот!

Дръж се мъжки путкооо!

"Дръж се мъжки путко" е класически пример за оксиморон !

Глупости на търкалета

Търкалетата, търкаляйки се, се търкалят! От търкаловидната им форма изхожда съждението, че сегашният им вид се дължи на дългогодишно търкаляне. Но какви в същност са били търкалетата?
Сега си представете ухо на камила. В същност камилите са  корабите на пустинята и са космти. Жмилет хекса-сикса-мулти БЛЕЙЗЪР ефект  ще избръсне и най-клепоухата Ви камила. Вече дори и без намесата на козметичен хирург. Любовта към ушите е един фетиш. Фетишистите по някога унанират, а унаниращ фетиш .. Т'ва си е жив ужас ! Ливинг хорър...  ЛИВИНГ ДЕД ..... Дейм !!

Гаргата и нейната прЕческа

Щом има гарга нека перата ѝ да са щръкнали и наопаки. С други думи и по нашенски казано "Еби го, дай още". Т.е. българският епично-гигантически лакомизъм изказан и синтезиран в народна мъдрост.
В личен план т.е. true story- след 4 литра бира +  щателен преглед на обстоятелствата (1 сутринта е с перспектива за 5 часа сън ако се трупясам на момент и един неизбежно приближаващ се работен ден изпълнен с мъка и трепет (конвулсии)) "аве налей тука идна ментичка нали гаргата трябва да е рошава".
ГГЗ- гъз глава затрива и фактът, че след нещото което наричаме бира съм бил изключително проницателен за днешният ми ден ме прави истински българин :) .
Добре, че съм истински българин и с годините съм открил лекарство срещу махмурлук (анти- махмурлин).
Пък рошавата гарга си стой и грозно грачи ! И се пули..

С две думи..

С две думи-
нямам думи!


Дълго време все надеждата крепи ме,
но и тя стана като споменът за на Джордж Клуни второто му име.
Уж след главоблсъканица успехът по-сладък е,
ама срещу стена да бягаш с глава напред, МОЛЯ ВИ, прогресът ЖАЛЪК Е!

Поздравления!

..

8. март ..

Няма нищо лошо в това да се чества ден на жената. Колкото и да мрънкотим, ние мъжете не можем без жена до нас. А тези които могат, просто не са мъже.
Всичко до тук е много хубаво..
Обаче..
Вчера, като всеки себе уважаващ се мъж, излязох да купя цветя.. Направи ми впИчИтление още докато се предвижвах към мястото с най-голяма концентрация на цветя, че има задръствания и адски много гневни шофьори.
Както и да е. След известно време и количество нерви похабени в задръстванията предстоеше ми паркиране в района на "цветятааа".
Естествено не бях единственият. Всеки беше нащрек...
И ето!!!
Из от някъде задни светлини весело засвяткаха в седмомартенският сумрак и това бе началото! Начало, като че ли дадено от невидим и ням секундант.
Голф двойката потегля... Мястото е вече свободно, а демократичните закони биват прегазени от теа на които Маугли се подчинява до пълнолетие.
Гуми пищят. Стоп светлини яростно присвяткват. Ръце се мятат из зад кормилните уредби.
О чудо!
От някъде, един абсолютно ошашкан от цялата тая ситуация дядо с бяла форд фиеста спира по средата и започва да се оглежда като комунист на разпит.
Това е моят шанс.
Успявам да паркирам седанът си след ругатни и стотици маневри на място където в обикновен ден нямаше да вярвам, че ще успея.
Сега съм обект на омраза, зависти радиоактивно зяпане. Нищо ново под слънцето...
Тръгвам да се лутам измежду сергийките, а там премръзнали жени продават цветя, с ледено отношение към утрешният си празник.
Тълпата.. О тълпата...  Побесняла, бушува и се разлива страшно, като море по време на Януарска буря.
Викове! Крясъци!
Дявол да го вземе, все едно по радиоточката (Тонмайстор) ся обявили ядрена зима и  БЧК раздава безплатен хляб !
Настъпват ме. Бутат ме.
Нямам цвете в ръцете си => съм нищожество.
"Ха аз те изпреварих глупако!" се чете в погледите без да съм кой знае колко проницателен.
Вземам два карамфила, един за колежката и един за любимият образ. Обръщам се. Тръгвам си.
С огромна радост и прогресираща лекота усещам как целият тоа миш-маш от чувства и коравосърдечие, разбъркан с крива лопата се превръща в спомен.
Вървейки към колата си, най- умишлено избрам две глухи и сиви улички. По- дълг маршрут ама  привлекателно по- спокоен. Пешеходствайки се замислех как всеки приема другият за състезател, който трябва да бъде прегазен, унищожен.... И изведнъж!
С периферното си зрение мярвам едно малко магазинче с цветя. Толкова хубаво и подредено, и шарено,че чак се спрях с моите два карамфила в ръка. До това магазинче пък кафене. На всяка от масите по едно мини лале в едни мънички вазички.
 Продавачите в цветарницата- млади момче и момиче с усмивки до ушите.
Отпред- опашка от клиенти, като че ли войници в строй и под равнис.
"Иехееее.." неусетно се изплъзна измежду зъбите ми..
Сякаш топлината от клечките, на малката кибритопродавачка беше в гърдите ми.. В този момент на пълно умиление, мина някакъв "образ" и каза: "Аве ей! Тука е мн. по- скъпо".
Мигом войската от клиенти се пръсна на посоки.
Стоях втрещен.
Явно наистина клечки кибрит са стоплили душата ми за миг, а последната тъкмо изгасна оставяйки спомен за изгорени, ама не пръсти, а надежди .

П.П. Карамфилите бяха с по 25 ст. по скъпи, но бяха с по хубави панделки..

Като казаха бира...

.. се замислих. Аз дали съм толкова креативен, че да печеля пари за по 1-2 бирички дневно от един блог? За към момента консумацията ми на бира е долепена до абсцисата Х. По условие приемаме, че на нея е нанесено времето, а по У (ординатата) количеството бира. Е има леки пикове около петъците (малките съботи), но това е само подготовка за съботната вечер !
Но запролетее ли, защото за в момента се наблюдават заблудени снежинки, лутайки се из въздушното пространство на рИпублика България, душата започва да бушува, сякаш е забравен от пиян монах казан, турен на саджек препълнен с бобена чорба.
И като му налея една биричка на този огнен ад в който Данте Алигери би се погубил, все едно мятам кофа вода във Везувий! "Фъшшшшшшшшш"... И "бобената ми чорба" спира да се пличка  ...
Е та в този момент, въпросът е, ще имам ли финанси за този вълшебен "фъшш" момент ? Ех мечтая за дните на безгрижното нощно поркане на бира финансирана от моят блогец ...
"Блаженни са вярващите"- цитат от най- продаваната книга ;) .
Я да набия и някой друг абзац.
(чат)
(чат)
Готово!
Чудно!

Пиенето на бира се отлага!

Преди около една цигара време Google ме информираха, че блогчето ми е твърде скромно и ще се наложи да понапълня със съдържание страниците му.
Също така ме съветват да патна някой и друг абзац в повече!

Голямата
работа
щяла
била
да
стане
с
абзацирането :))) !

Вафла Бойко Борисов !

Ако съвсем случайно животът ти, Българино, загорчее по неизвестни и напълно непонятни причини, поради 'щото ти си по-богат от предходната година и се любуваш на нищожна инфлация, вземи с кеф да хрупаш фафла Б.Б. (Бойко Борисов) за 37 ст. или казано по друго му 0.37 лЪва .. Ей сладко нещо е да си българин !

"Казан" за душевните отпадъци на един българин !

В продължение на много години все се лутам изследвайки що за чиляк е българският човек. Защото, както казваше един "даскал" по математика, "има хора има, и чиляци". В този блог просто ще разтоварвам човешката простотия, алчност и злоба която съм насъбрал, защото вече краката започнаха да се огъват  +  това от тежестта, гърбът ми започна да скимти в обедната почивка, докато слуша блажените слова за извънземната болка-фрий сила на "КосмодиКса" ..
Ако имате желание да дарите някой лев за по бира, можете да цъкнете на рекламите поставени автоматично от google из под всеки мой отпадък ... (Ако Google ме одобрят естествено :)) !
Ако почуствате и Вие тежест, моля Ви изхвърлете я ТУК! В несъществуващата реалност на ИНТЕРНЕТ и приберете в истинското си "у вас" поне 1 капчица позитивизъм, че да намажете напуканата си душа от сухата и студена като лед  песимистична действителност !
Поздрави и всичко най-хубаво !